|
чѝсто нареч. 1. Без нечистотии, мръсотии. В стаята цареше тайнствен полумрак, беше тихо и чисто. Елин Пелин. 2. Без друг, чужд елемент; напълно. Пашакьой беше чисто българско село. Йовков. Срещнах тук чисто български думи. Вазов. В настоящия том са поместени чисто битови разкази и повести. Влайков. || При прилагателни, които означават някакъв цвят — без примес от друг цвят, без друг оттенък; съвсем. Масата беше покрита с чисто бяла покривка. 3. Ясно, точно, вярно. Приказваш като нас Сливенският аянин, Тахир ага, зная го, и той тъй чисто приказваше. Йовков. Гласът му се лее гладко, чисто. Д. Немиров. Той свири чисто. 4. Изключително, само. Приписваше се на баща ми чисто моя вина. Величков. □ На чисто съм с някого — няма нищо скрито в отношенията ми с някого. Преписвам на чисто — преписвам текст в окончателен вид, без поправки и задрасквания. Чисто и просто (разг.) — а) Направо, без уговорки. б) Нищо повече от, само. Та то не е никакво заявление, то е чисто и просто празен лист хартия. Св. Минков.
|