чѝстя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо да стане чисто, отстранявам нечистотия от нещо. Беше съботен ден, чистехме къщата; аз изтупвах килима вън, на двора. Г. Райчев. Мама е извадила новите татови дрехи, преглежда ги, чисти ги. Влайков. Тя шеташе, чистеше и подреждаше за празника. Ивайло Петров. 2. Освобождавам от нещо ненужно или вредно. Неговата работа бе да подрязва лози, да чисти дърветата от гъсеници. Елин Пелин. Чистя ориз. 3. Прен. Премахвам масово; изтребвам. Чистя бурен. Чистя гъсеници. Чистя дървеници. чистя се страд.
|