читàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което чете определени книги, вестници, списания. Читателите могат да кажат и те своето мнение, когато изчетат това, което сега захващам. Вазов. Читател на приключенски романи, Писма на читателите до редакцията на вестника. || Лице, което чете, познава и обича произведенията на даден автор. Писателят ще има среща с читателите си. || Лице, което чете в читалня, библиотека. Библиотеката разполага с удобна светла зала за читателите.
|