чифу̀т и чифу̀тин, мн. чифу̀ти, м. (араб.). Остар. Пренебр. Евреин. Да са равни, сиреч, турчин, българин и чифутин, всички равно да възприемат царските милости. Н. Рилски. Да те пази господ от българин погърчен и от чифутин потурчен. Погов.