|
чѝчов, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на чичо. Радост изпълни сърцата и на чичовата Венкова челяд. Влайков. 2. Като същ. чичовият м., чичовата ж., чичовото ср., мн. чичовите (разг.) — галено обръщение на чичо към свои племенници или други деца и младежи. Слушай, момче, кажи си истината, чичовото, по-добре е. Ем. Коралов. Като тръгнаха към селото, Димо пак вървеше пред Митко и пак успя да му пошепне: — След мен, чичовото, след мен върви. М. Марчевски. 3. Като същ. мн. чичови (разг.) — домът и семейството на чичо. През май беше. Гостувах няколко дена у чичови. Елин Пелин.
|