Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, Българска академия на науките Резюме: В статията се обобщават известните до момента научни факти и се акцентира върху проблемните изследователски полета в проучването на един от най-значимите преводи на Южнославянското средновековие, какъвто е този на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин. Славянският превод на Втората книга се появява на Атон […]

Read More → Преводът на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин в палеославистиката: състояние на изследванията и перспективи

Георги Митринов, Николай Даутов. , с. 257 – 289 (pdf, приложение, резюме), DOI: 10.7546/PIBL.XXXV.22.10

Read More → Надписите на камбани от църкви в Неврокопска епархия – ценни епиграфски паметници от края на ХIХ и началото на ХХ век

Явор Милтенов Институт за български език, Българска академия на науките Резюме В началото на настоящата публикация чрез кратко въведение се представят историята на текста на средновековното Сказание за отец Агапий, неговият старобългарски превод и разпространението му в славянските средновековни литератури. Съчинението е интересно както с оглед на своето съдържание, описващо рая и чудесното пътуване на […]

Read More → До рая и обратно. Речник-индекс към старобългарския превод на Сказание на отец Агапий (BHG 2017)

Елена Каневска-Николова, Симеон Маринов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филиал – Смолян Резюме В изследването се представя терминологията, свързана с женските прически и забраждания в Родопите, ексцерпирана от различни етнографски, краеведски и диалектоложки изследвания. Анализират се названията на женските прически, предимно разновидностите при сплитането, както и видовете забрадки и украси при сплитането и забраждането. Наблюдава се […]

Read More → Названия на женските прически и забраждания в Родопите

Марина Джонова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В изследването се предлага формална и семантична класификация на конструкциите с предикатив и аргумент експериенцер. Прави се синтактично описание на отделните типове конструкции с предикатив. Представят се аргументната структура на конструкциите, семантичните роли на техните аргументи, както и възможните комплементи. Направените изводи се основават предимно на данни […]

Read More → Предикативи за състояние в българския език − синтактично описание

Йовка Тишева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме Обект на настоящото изследване е синтактичната реализация на предикати за означаване на положителни емоционални състояния. Предмет на анализите са особеностите при изразяване на аргументите към предикати, назоваващи емоционални състояния в полето на радостта. Разгледани са примери с каузативните глаголи веселя, забавлявам и медиалните веселя се, забавлявам […]

Read More → Положителни емоции и предикати: за веселието

Христо Стаменов Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме Първата част на изследването разглежда проблеми при съгласуването по число при събирателни съществителни и имена за съвкупности, при именни фрази с повече от едно определение и при квантифицирани именни фрази, както и някои случаи на съгласуване по род. Разисква се разграничаването между логическо (семантично) и формално […]

Read More → За съгласувaнето и взаимодействието на някои категории с оглед на функциите на „един“

Елеонора Йовкова-Шии Университет Тояма, Япония Резюме В тази студия се разглежда проблемът за подлога и неговата реализация в информационната структура на българското просто съобщително изречение в писмената реч. Основният проблем, който ще направим опит да анализираме тук, е как прагматичните роли топик и фокус се разграничават/реализират при подлога и какви фактори влияят за разграничаването/реализацията на […]

Read More → Информационна структура на българското изречение с оглед на подлога

Илияна Кунева, Николай Паскалев Институт за български език, Българска академия на науките Резюме В студията се разглеждат неразработени или по-слабо разработени досега аспекти на проблема за полипредложните конструкции в българския език. Те са разграничени от групите предлози, които са резултат от маркиран словоред, елипса или свързването на предлог с полисегментно наречие. Изследването се съсредоточава върху […]

Read More → Полипредложни конструкции в съвременния български език

Жанета Златева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Целта на студията е да осветли ролята, която има дублетността при кодификацията на книжовноезиковата норма. Разглежда се същността на явлението дублетност, прокарва се границата между двете явления – дублетност и вариантност. Върху материал от последния правописен речник – Официален правописен речник на българския […]

Read More →  Прилагане на инструмента на дублетността в книжовния език (върху материал от Официалния правописен речник на глаголите в българския език от 2016 г.)