Рада Василева ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, България Резюме: Студията разглежда проблема за разграничаване на сказуемното име от сказуемното определение в българския език. С помощта на валентната теория се анализират йерархическите зависимости между елементите в изречението. На тази базасе определят общите характеристики и различията между двете явления. Предлагат се единни критерии за диференциране на […]

Read More → Още едно предложение за разграничаване на сказуемното име и сказуемното определение в българския език

Рени Манова Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме: Начинът, по който общуваме, и нашият отговор в процеса на общуването са силно повлияни от собствената ни култура. Културните различия са от изключителна важност. Междукултурното общуване представлява обмен на културно обусловена информация между две групи от хора, представители на различни култури. Ефективните комуникатори са онези, които […]

Read More → За интеркултурните комуникативни модели в езиковото обучение

Mila Vulchanova, Valentin Vulchanov Mila Language Acquisition and Language Processing Lab Norwegian University of Science & Technology – Norway Abstract The current review provides a concise qualitative overview of how language develops in typically developing children in comparison to developmental deficits which adversely affect language, with a focus on language impairment (Developmental Language Disorder) and […]

Read More → Language development in typically developing children and children with developmental deficits: A concise qualitative review

Милен Томов Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме: Обект на изследване в настоящата работа са разнообразните мотиви за използване на услугата езикови справки и консултации. Извършеният анализ показва, че зад всички тези мотиви като централен изходен пункт стои стремежът към нормосъобразно изразяване, към правилна езикова употреба, породен от схващането на книжовния […]

Read More → Мотиви за търсене на специализирана езиковедска помощ (Из практиката на езиковото консултиране)

Цветелина Ангелова Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Настоящата разработка има за цел да представи названията на лица, както и някои физиологични състояния и процеси, отразяващи репродуктивните функции на жената в българския език. Съответните означения са класифицирани по словообразувателни типове. Въз основа на формантите, от които са образувани, се прави относително […]

Read More →  Словообразувателни типове при названия на състояния и процеси, отразяващи репродуктивните функции на жената в българския език

Петя Осенова Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, България Резюме Статията разглежда възможностите българският подлог да бъде изразяван с предложна, а не само с номинална или номинализирана фраза, както е прието в българската граматическа литература. За целта се дискутират редица подходи към един специален тип фрази в позиция на подлог, а именно „фразите за апроксимация“, състоящи […]

Read More → Хипотезата предложна фраза при българския подлог

Петя Бъркалова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България Резюме Изследването е посветено на синтактичното знание във възрожденските граматики. Направена е характеристика на историческия контекст, в който те възникват, на целите и задачите на авторите. Представена е линията на развитието на синтаксиса през образованието като типичен за Възраждането процес. Разгледана е „Болгарска граматика“ на Неофит Рилски като […]

Read More → Синтактичното знание във възрожденските граматики

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме В рамките на проект „ТРАКИТЕ – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността“, БАН (ТЕМА 8, ІІ част): Наследството от древността в българската ономастика, една от основните задачи, които си поставихме, е да […]

Read More → Солта в българската микротопонимия

Илияна Гаравалова Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Студията разглежда за пръв път цялостно фонетичната система на с. Речане, Призренско, Република Косово. Анализът се извършва изцяло въз основа на нов диалектен материал, лично събран от автора по време на провеждането на кандидатстудентски курсове по български език, литература, история и култура за […]

Read More → Нови данни за фонетичната система на с. Речане, Призренско

Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Статията анализира примери за употребата на предлога прѣзъ в два юридически текста, свързани със славянския Юг: препис на Прохирона в състава на Южнославянската кръмчая с тълкувания по нейния Иловички препис от 1262 г. и най-ранния запазен номоканон в българските ръкописни сбирки – ръкопис […]

Read More →  Служебните думи в полето на избора на славянските книжовници: Бележки върху предлога прѣзъ