БГ
Home » Structure » Bulgarian etymology » Researchers » Lilyana Dimitrova-Todorova, Associate Professor, Ph.D.

Lilyana Dimitrova-Todorova, Associate Professor, Ph.D.

Professional Biography

 

of Lilyana Dimitrova-Todorova, Senior Researcher, IInd rank, Ph.D.

 

Department of Bulgarian Etymology

 

 

Contact Details:

 

e-mail: todorova@ibl.bas.bg, lilidimtod@yahoo.com,

 

address: Shipchenski prohod str.52, block 17, room 515, Sofia 1113; Bulgaria

 

Tel. 00359 02 979 29 73

 

Fax: 00359 2 872-23-02

 

 

 

Fields of Research Interests:

 

Etymology, Onomastics, Comparative Linguistics, Balkan Studies, Sociolinguistics

 

 

Education and Qualification:

 

1993 – obtaining a Ph.D. degree

 

1978 – Institute for Slavistics in Warsaw and Institute for Polish Language in Krakaw, 3-month specialization in the field of Slavic Etymology and Onomastics.

 

1977 – Charles University in Prague, a month Czech language seminar

 

1970 – Sofia University „St. Kliment Ohridski“, 2-month Polish language course

 

1964–1968 – Sofia University „St. Kliment Ohridski“, Bulgarian and Russian Philology

 

 

Professional Development:

 

from 1995 till now – Institute for Bulgarian Language, BAS, Senior Researcher, IInd rank

 

1970 – 1995 – Institute for Bulgarian Language, BAS, Research Assistant

 

 

Participation in Research Projects for the Last Ten Years:

 

BULGARIAN ETYMOLOGICAL DICTIONARY, co-author of the dictionary, budget subsidy, head of the project is Senior Research Associate Ist rank, DrSci. Todor At. Todorov

 

SLAVONIC ONOMASTIC ATLAS (from 1987 to present), co-author, heads of the international project: Prof. Dr. Rudolf Šrámek (Brunn, Czech Republik), Prof. Dr. Ernst Eihler (Leipzig, Germany), Prof. Dr. Milan Majtán (Bratislava, Slovac Republic), ┼ Prof. Dr. Henryk Borek (Poland).

 

SLAVONIC ONOMASTICS. ENCYCLOPEDIA (1999–2001), author of the part of Bulgarian Onomastics (without Anthroponymy), heads of the international project: Prof. Dr. Hab. Ewa Rzetelska-Feleszko, Prof. Dr. Hab. Aleksandra Cieślikowa.

 

 

Expert and Public Activity:

 

Member of the Scientific Board of the Institute for Bulgarian Language (from 2003 till now)

 

Member of the editorial staff of the Balgarski ezik journal [Bulgarian Language Journal], Sofia (from 2004 till now)

 

International collaborator of the Rivista Italiana di Onomastica journal, Roma

 

Member of ICOS (International Council of Onomastic Sciences);

 

Member of Commission of Onomastics at the International Committee of Slavists;

 

Member of Commission of Etymology at the International Committee of Slavists;

 

Member of INSOLISO (International Sociolinguistic Society in Sofia);

 

Member of Maksim Mladenov Fondation and Society for Research of Bulgarian Folk Speech;

 

Member of Society for Onomastic Research in East Tirol, Austria;

 

Member of Boyan Penev Bulgarian-Polish Society at the Polish Institute in Sofia

 

 

Selected Publications:

 

2008

 

Към етимологията на селищното име Дра̀лфа. В: Името в паметта на езика. Сборник в памет на професор Борис Симеонов. Съст. П. Асенова. София, Фигура, 2008, 71–74.

 

Sur l’étymologie de quelques mots d’emprunt roumains en bulgare. In: The Romance Balkans. Collection of Papers presented at the international conference The Romance Balkans, 4–6 November 2006, Belgrade. Ed. by B. Sikimić, T. Ašić. Belgrad, Балканолошки институт, 2008, 83–88.

 

2007

 

Болгарское ствол и его производные в диалектных названиях растения болиголов (Conium maculatum). В: Этимология 2003–2005. Москва, Наука, 2007, 49–50.

 

Мястото на флората в българската топонимия. In: Nowe nazwy własne – nowe tendencje badawcze. Red. A. Cieślikowa, B. Czopek-Kopciuch, K. Skowronek. Kraków, PANDIT, 2007, 429–438.

 

Проблеми при етимологизуване на старинни топоними. В: Словенска етимологиjа данас. Зборник симпозиjума одржаног од 5. до 10. септембра 2006. године. Ур. Ал. Лома. Београд, ИСJ САНУ, Чигоjа штампа, 2007, 123–131.

 

Das bulgarische Personennamensystem. In: Europäische Personennamensysteme: Ein Handbuch von Abasisch bis Zentralladinisch. Hrsg. A. Brendler, S. Brendler. Hamburg, Baar-Verlag, 2007, 109–118.

 

Semantische Typen deappellativischer Oikonyme in Bulgarien. In: Atti del XXII Congresso Internazionale di Scienze Onomastiche. Pisa 28 agosto–4 settembre 2005. Pisa, EDIZIONI ETS, 2007, 447–455.

 

2006

 

Бълг. диал. соп ’чучур’и сродни думи. In: Studia etymologica Brunensia 3. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2006, 57–63.

 

Влиянието на глобализацията върху българските фирмоними в съпоставка с полските фирмоними. Onomastica, LI, Kraków, 2006, 51–63.

 

Междудиалектна лексикална интерференция в топонимията на Поповско в условията на диглосия. In: Onimizacja i apelatywizacja. Red. Z. Abramowicz, E. Bogdanowicz. Białystok, Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2006, 362–367.

 

МЕСТНИТЕ ИМЕНА В ПОПОВСКО. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006, 694 стр.

 

Произход на диалектни думи, свързани с болестта епилепсия. В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Ред. Л. Крумова-Цветкова, М. Чоролеева. Велико Търново, ИК ”Знак 94”, 2006, 306–309.

 

Произход на няколко български фитоними (слъзница, далачна трева, далак оту, жълтина, алтънче; смохтило, смохтилу, смухтило, смухилка, смухтика, смухльива билка). В: Ad fontеs Verborum. Исследования по этимологии и исторической семантике. К 70-летию Жанны Жановны Варбот. Отв. ред. А. Ф. Журавлев. Москва, Индрик, 2006, 127–131.

 

Топонимията на Поповско през погледа на Карел Шкорпил. Acta onomastica, XLVII, Praha,2006, 158–167.

 

2005

 

Некоторые балканские заимствования в болгарских наречиях. Балканско езикознание, XLIV/1–2, София, 2005, 157–159.

 

Предложни и следложни хибридни топоними, възникнали в условията на българско-турски билингвизъм. In: Nazewnictwo na pograniczach. Uniwersytet Szczeciński. Rozprawy i studia, T. (DCLX) 586. Red. J. Ignatowicz-Skowrońska. Szczeciń, Wydawnictwo Naukowe Uniwersytetu Szczecińskiego, 2005, 273–277.

 

Статус на ономастиката в дидактичната теория и практика. В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 7. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, 109–114.

 

Die Eigennamen in der bulgarischen Literatur und Folklore. In: Proceedings of the 21st International Congress of Onomastic Sciences. Uppsala 19–24 August 2002. T. I. Ed. E. Brylla, M. Wahlberg. Uppsala, Språk- och folkminnesinstitutet, 2005, 423–430.

 

2004

 

Некоторые турецкие и арабские заимствования в болгарском языке. Балканско езикознание, XLIII/2–3, София, 2003–2004, 259–260.

 

Гибридные топонимы в болгарской топонимической системе, возникшие в условиях болгарско-турецкого билингвизма. Folia onomastica croatica, 12–13, Zagreb, 2003–2004, 115–120.

 

2003

 

Връзката на собствените имена в България с религията. In: Chrześciańskie dziedzictwo duchowe narodów słowiańskich. Białystok, Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2003, 633–641.

 

Названията на растението Helianthus annuus в българския език. In: Studia etymologica Brunensia 2. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2003, 351–364.

 

Структурни типове съставни български ойконими в съпоставка със западнославянски ойконими (Принос към славянския ономастичен атлас). Български език, L/2–3, София, 2003, 48–55.

 

(co author) Ономастиката в България. In: Słowiańska onomastyka. Encyklopedia. T. II. Red. E. Rzetelska-Feleszko, A. Cieślikowa przy współudziale J. Dumy. Warszawa-Kraków, Towarzystwo naukowe Warszawskie, 2003, 77–81, 165–171, 209–212, 262–263, 323–327, 357– 360, 395–397, 424–426, 457–461, 496–498, 524–526, 547–548, 587–591.

 

2002

 

(co author) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. VI (пỳскам–словàр2). Ред. М. Рачева, Т. Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002, 281–328 (от рог до ро̀сман), 713–777 (от ска1 до ско̀мина).

 

(co author) Ономастиката в България. In: Słowiańska onomastyka. Encyklopedia. T. I. Red. E. Rzetelska-Feleszko, A. Cieślikowa przy współudziale J. Dumy. Warszawa-Kraków, Towarzystwo naukowe Warszawskie, 2002, 20–22, 48–50, 72–73, 89–90, 142–-144, 175–176, 199–201, 240–242, 280–283.

 

Die Siedlunsgeschichte einer Region in Nordostbulgarien im Licht der Onomastik und Archäologie. Österreichische Namenforschung, 29 (2001)/Heft 1-2, Klagenfurt, 2002, 65–71.

 

(co author) Onomastic studies in the world: Past, present and future. Rivista Italiana di Onomastica, VIII/2, Roma, 2002, 439–502 (444–445, 457–458, 464, 471, 478, 485, 491).

 

2001

 

Метафорични названия в българската оронимия. Folia onomastica croatica, 10, Zagreb, 2001, 59–66.

 

2000

 

Етимологичен анализ на няколко български думи от общославянски произход. In: Studia etymologica Brunensia 1. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Euroslavica, 2000, 173–175.

 

Някои български топоними като свидетелство за древните етнически отношения на Балканите. Onomastické práce 4, Praha, 2000, 70–74.

 

Топонимични калки и полукалки в условия на билингвизъм. Acta onomastica 40/1999, Praha, 2000, 27–30.

 

1999

 

Lexikalische Entlehnungen türkischen, arabischen und persischen Ursprungs in der bulgarischen Toponymie. In: XX Congreso International de Ciencias Onomasticas, 20-25 setembro 1999, Facultate de Filoloxia Santiago de Compostela, 1999, 52–53.

 

1998

Структурни типове еднокоренни ойконими в съпоставка със западнославянски ойконими. Български език, LXVII/1, София, 1997–1998, 55–60.

 

1996

 

(co author) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. V (падѐж–пу̀ска). Отг. ред. И. Дуриданов. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, 768–805 (от прост до прощъ̀пно).

 

1995

 

(co author) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. IV (мѝнго2 – па̀дам). Ред. В. И. Георгиев, И. Дуриданов. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 125–140 (от мѝсля до митрушѝнски), 143–157 (от миш-маш до мла̀дши), 381–404 (от мък до му̀ням), 772–844 (от ога̀ до око̀).

 

1993

 

Местните имена в процеса на езиковата комуникация (Въз основа на материал от Поповско). Автореферат на дисертация за получаване на научната и образователна степен ”кандидат на филологическите науки”. София, 1993, 30 стр.

 

(cooperation for the Bulgarian part) Slovanský onomastický atlas/Slawischer Onomastischer Atlas. Strukturní typy slovanské ojkonymie/Die Strukturtypen der slawischen Ortsnamen. Ukázkový sešit/Probeheft. Ed. H.-D. Pohl, R. Šrámek. Österreichische Namenforschung, 21/1, Klagenfurt, 1993.

 

1990

 

Балканские заимствования в болгарских наречиях (митиличенце; мито̀ва; мънгуди; мънъсѝп; огечнѐл; огул-оту; о̀джере, хужарѐ, хужерѐ ; одѝхна; оду̀н, одунджѝя; одѐт, оду̀ш; о̀ек; озлащисам се; ойгу̀е, ойгу̀я; ойлѝа, уйлѝя, хуйлѝя; ойма̀, уйма̀, оймалъ̀но, уймалѝя; о̀кибoле). Балканско езикознание, XXXIII/3–4, София, 1990, 141–146.

 

1987

 

Анатомичната лексика в българската географска терминология и в българската топонимия. Език и литература, XLII/6, София, 1987, 109–124.

 

1986

 

(co author) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. III (крес1 – мѝнго1). Ред. В. И. Георгиев. София, Издателство на БАН, 1986, 33–60 (от кръ̀бла до кръ̀стя се), 197–203 (от кър до къркаля̀шка), 331–338 (от лe1 до лѐвам), 550–569 (от лък1 до льок2).

 

1983

 

Относно произхода на български народни названия на съзвездията Орион и Плеяди. Български език, XXХIII/5, София, 1983, 401–403.

 

Един изчезнал апелатив от славянски произход в български език (Относно произхода на старинното име Жа̀лка в Поповско – България). Onomastica, XXVIII, Kraków, 1983, 97–103.

 

1982

 

Drei balkanische Lehnwörter im Bulgarischen (мисхо̀р; мисюбѐтин, мисюбетлъ̀к; митебѐр, митебѐрен, мютебѐр). Балканско езикознание, XXХV/2, София, 1982, 35–36.

 

ABOUT LILYANA DIMITROVA-TODOROVA

 

Ковачев, Николай. Ст.н.с. дфн Лиляна Дойчева Димитрова-Тодорова (София). В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 3. Велико Търново, 1996, 153–156.

 

Пурел, Милка. Лиляна Димитрова-Тодорова (1.03.1946 г.). В: Габровци на ХХ век. Габрово, 2001, 168–169.

 

Куцаров, Иван. Лиляна Димитрова-Тодорова. В: Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002, 203.

 

Лиляна Димитрова-Тодорова. В: Кой кой е в Габрово. Габрово, 2004, 97.