|
до1 предл. 1. При глаголи за движение — за означаване на предел, крайна точка. На няколко пъти той отиваше до малкото прозорче и чукаше тихо. Елин Пелин. Когато наближи до огъня, високият хвърли рунтавия си овчи калпак наземи. Ст. Загорчинов. || За означаване на възможен краен предел изобщо. Ако някой извикаше, ехото повтаряше гласа му до седем пъти под ред. Йовков. Той тръгна пеш до гарата да върне коня. Елин Пелин. Имаше прости тъмносини дрехи и яркочервена забрадка, която наполовина скриваше косите ѝ, черни до синьо вече. Йовков. Ям до насита. Сърцето ми биеше до пръсване. Измокрен до кости. Смях до сълзи. Засмян до уши. Изплашен до смърт. Идвам до убеждение. || Разг. За означаване на окончателно изчерпване на нещо. Чашите се изпиваха на един дъх до капка. Йовков. Да изгребем храната от хамбарите до зърно и да я продадем, пак няма да я изплатим. Йовков. До троха. 2. За означаване на разстояние между два предмета, две явления или събития, обикн. в съчет. с предл. от. Тя едвам можеше да донесе пълни менци от чешмата до дома. Елин Пелин. Явно беше, че пътят от думите до делата за него е много къс. Йовков. От език до език разлика има. Вазов. Оставаше един ден до Коледа. Вазов. Работим много, / работим от сутрин до здрач. Вапцаров. Имаше кабинет, имаше и надпис пред вратата, от кой до кой час приема. Елин Пелин. До тръгването на влака остават 10 минути. До града има пет километра. До последния миг. До смъртта си. 3. За означаване на близост, съседство по място; при, край. Брат му Иван седеше до огъня. Елин Пелин. Тя мислеше, че всички сега нея гледат, като играе до ергенин. Влайков. Морето дреме, ветрец вей, / сънливо плиска се вълната / и лодка до брега люлей. Яворов. До синора под трънливата круша виси пъстра люлка. Елин Пелин. 4. В съчет. с имена, които се повтарят — редом, заедно, наблизо. На небето спокойно си трептяха звезда до звезда. Елин Пелин. Стар човек, беден — дрехите му бяха кръпка до кръпка. Йовков. Кон до коня, юнак до юнака. Нар. пес. 5. При означаване на количество; приблизително, около. Имаше до стотина души. Вазов. Крея Гергана на крака / нещо ми до три месеца. П. Р. Славейков. 6. В съчет. с някои имена означава: а) Период от време преди, по-рано от някакво събитие. До Освобождението на България. б) Период от време, срок, който ще настъпи след момента на говоренето. Те искаха толкова малка пощада — ./ до пролет, / до другата пролет. Вапцаров. До неделя. До петък. 7. Диал. За означаване на зависимост от нещо, отношение към нещо; според. Свят до очи, сладост до зъби. Погов. То е до времето. То е. до мястото. То е до човека. 8. При обръщение или адресиране — за означаване на лицето, предмета, към който се отнасят. За всичко се допитваха до хаджи Ровоама. Вазов. Два пъти беше писал писмо до баща си за пари, по настояването на Хаджият. Вазов. 9. Книж. След някои третолични глаголи като отнася се, касае се и под. — за означаване на предмета, към който е насочено действието. Разговорът им се отнасяше до новия план. Вазов. Що се касае до мене, аз съм на друго мнение. 10. В съчет. с други предлози образува сложни предлози, като до към вж. към, до под вж. под, до над вж. над и др. □ Не ми е до (разг.) — в съчет. с някои отвлечени съществителни означава нежелание, невъзможност да се извърши действието, изразено чрез тия съществителни; не ми се иска, нямам разположение, настроение. Не му беше ни до разговор, ни до среща с когото и да било. Йовков. Не ми е до смях. Не ми е до шега. Не ми е до песни. Не ми е до някого или до нещо (разг.) — за означаване на нежелание, невъзможност да се прояви интерес към нещо или някого. Не ми е до годеника, за него не мисля сега. Йовков.
до2, мн. няма, ср. (итал.). Муз. Основен тон от музикална гама и неговият нотен знак.
|