добрò, мн. няма, ср. 1. Всичко положително, хубаво в нравствено отношение. Противоп. зло, лошо. Ти помниш ли, как в нас полека-лека / изстиваха последните надежди / и вярата / в доброто и в човека? Вапцаров. Но пак те любя аз. Любя те, защото / от тебе съм далеко — може би / тъй, както е далеко злото от доброто. Яворов. 2. Добро дело; благодеяние, добрина. Ех, да си тоя, бае Георги, да ми помогнеш! Няма да ти забравя доброто. Елин Пелин. Доброто с добро се заплаща. Погов. Направи добро, па го хвърли в морето. Послов. 3. Щастие, сполука, преуспяване. Противоп. Нещастие, беда, злочестина. Откъсвах от залъка си за доброто на децата си, да ги възпитам, да ги изуча. Елин Пелин. Всеки трябва да желае доброто на отечеството си, на народа си. В. Друмев. Дядо Либен... е видял и голямо щастие и голямо нещастие, и зло и добро. Каравелов. Всяко зло за добро. Погов. Дорде не изпиташ злото, не познаваш доброто. Послов. Дето старо се не почита, там за добро недей пита. Послов. 4. Диал. Материални блага; имот, имущество. Дайте да го научим как се пали людско добро. Вазов. □ Виждам добро (разг.) — ставам щастлив, преуспявам. От тия пари аз не видях добро, не видя добро и Братоя. Йовков. Говоря добро за някого (разг.) — хваля, похвалвам някого. Дал бог добро (остар.) — отговор на поздрав при среща. Познаваме се, срещаме се из улиците. — „Добър ден!“ — „Дал ти бог добро!“ Ал. Константинов. За добро (разг.) — с добри намерения. Ти нима за добро си дошъл, — викаше Божан. — Разбойник, хайдутин! Елин Пелин. Мисля някому доброто (разг.) — грижа се за щастието, за преуспяването на някого. На добро (остар.) — пожелание и предвещаване за щастие, за успех Много хубост ти е дал господ,... дано е само на добро! Йовков. Не взимам (не разбирам) от добро (разг.) — не разбирам от съвети. Вие затъ не сте хора! Вие от добро не разбирате! — развика се той. Йовков. Не е на добро (разг.) — предвещава нещастие, беда, злочестина. Ах, Тихо, ах сестро, само да видиш колко орли! Ах, не е на добро. Йовков. С добро (разг.) — а) По добър начин. Да се разберем с добро. б) Доброволно. Противоп. насила. Ако с добро не го дадеш, насила ще ти го вземат. Тръгва ми на добро (остар.) — започвам да преуспявам. да съм щастлив. Откак мъж ви зае голяма служба, гледам всичко ви тръгна на добро. Елин Пелин.
|