долàп м. (перс.). 1. Шкаф, обикн. взидан в стена, за дрехи и други домашни потреби. Тази стая... беше гола, широка, с долапи в стените и с дълбока камина. Вазов. Голям долап до стената пази дрехите и постелките. Вазов. 2. Колело за вадене вода или каране воденица, тепавица и др. Водата буйно течеше по дървения улей и шумно падаше върху лопатите на огромния долап, а той тежко се въртеше и скърцаше. М. Марчевски. 3. Остар. Съд за печене кафе. 4. Диал. Уред за точене на коприна. 5. Диал. Свод на мост между две подпорни колони. Минуват и през моста на Марица. Той е дълъг, дълъг... Долапите под него не могат да се изброят. Влайков.
|