домързя̀вам. Само 3 л. ед. домързя̀ва ме, несв.; домързѝ ме, мин. св. домързя̀ ме, св., непрех. Обхваща ме мързел. Ханджар също подигна очи…, но го домързя да стане и си остана на сянка. Йовков.