дом, домъ̀т, домà, мн. домовè и дòмове, дòма (сл. ч.), м. 1. Жилище на отделно семейство; къща. Селяните полека-лека се разотидоха по домовете си. Елин Пелин. Неприятен и влажен е тоя дом само вътре, а пред неговите прозорци и балкон... се отваря безкрайна гледка. П. П. Славейков. || Остар. Покъщнина. Грозната булка дом бере, хубавата сбор бере. Погов. 2. Близките, които живеят заедно в едно жилище; семейство. Барем за ден за два си ела бе, синко. Дома си да видиш. Елин Пелин. Как да довери на жена си... Защо да зачерни и нея, и детето и целия си дом. Ако стане нещо, да отиде поне сам. Ст. Даскалов. Бащина клетва къща запустява, а майчина — дом изкоренява. Погов. 3. Заведение за обслужване на битови и културни нужди. Родилен дом. Майчин дом. Детски дом. Почивен дом.
|