домъ̀квам, -аш, несв.; домъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. домъ̀кнат, св., прех. 1. Донасям с мъкнене до определено място: довличам, дотътрям. Дорде челядта му спеше, той домъкваше от някъде нарамък дърва, насичаше ги на късове и ги внасяше в собата. Кр. Григоров. Домъква дисагите си, прикляква над тях гърбом към стопаните и донася на трапезата две чушки. Ал. Константинов. 2. Докарвам, довеждам насила някого до определено място. Полякът домъкна изплашеното момче, блъсна го пред стражарите и със знаци му обясни какво искат от него. А. Каралийчев. || Прен. Разг. Пренебр. За нещо нежелано, неочаквано — довеждам. Всяка вечер ми домъква гости.
|