доживя̀вам, -аш, несв.; доживèя, -èеш, мин. св. доживя̀х, прич. мин. св. деят. доживя̀л, -а, -о, мн. доживèли, св. 1. Прех. Изживявам и онова, което ми е останало да живея. Той доживяваше последните дни на дълголетния си живот тихо, просто. Вазов. 2. Непрех. Достигам до известна възраст. Доживях до дълбоки старини. 3. Прех. Дочаквам жив нещо. Баба Росафа политва... от изблик на радост. Нима ще доживее да види внука си в равния двор на Пендевци? К. Петканов. Ех, доживяхме да се видим. Стаматов.
|