досàден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който причинява досада; отегчителен, скучен, неприятен. Огнянов се наведе намръщено, за да избегне това досадно взиране. Вазов. Ала и зад неговото полушеговито натякване личеше, че тия глумливи заядки и подмятания все някак го дразнят, че те му са досадни. Влайков. Досадни въпроси. □ Досадна муха (разг.) — за човек, който досажда с въпроси или говорене.
|