доизкàрвам, -аш, несв.; доизкàрам, -аш, св., прех. Изкарвам и това, което е останало да се изкара; изкарвам всичко докрай, довършвам. Бае Пешо наточи косата, па чевръсто, чевръсто замаха и завчас доизкара откоса. Влайков. Все при такава няма тишина Жела доизкара докрай песента. Йовков.
|