догдèто и додèто нареч.-съюз. Разг. 1. За означаване предел, граница на действието в пространството; докъдето. На тая страна полето постепенно се снишава и бяга далеч, далеч додето очи виждат. Йовков. 2. За означаване предел, граница на действието във времето; докато, дордето. Додето сила има, / селяк без отдих труд се труди. Яворов. Па ако обичате, съгласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага. Ал. Константинов.
|