доспѝвам1, -аш, несв.; доспя̀, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Поет. Спя още, колкото е необходимо да се наспя. Природата доспиваше последния си златен сън под роената целувка на зората. Вазов.
доспѝвам2. Само 3 л. ед. доспѝва ми се, несв.; доспѝ ми се, мин. св. доспà ми се, св., непрех. Започва да ми се спи. Сега да си лягаме, че ми се доспа. Влайков. Когато и вам се доспи, влезнете и легнете си, както завърнете. Вазов.
|