дочѝтам, -аш, несв.; дочетà, -еш, мин. св. дочèтох, прич. мин. св. деят. дочèл, св., прех. Прочитам и това, което ми е останало да прочета; прочитам докрай. Той хвърли сатирата, без да я дочете до края. Вазов. След малко той си спомни, че не беше дочел до края писмото. Йовков. дочитам се, дочета се страд.
|