дочàквам, -аш, несв.; дочàкам, -аш, св., прех. 1. Чакам, колкото трябва; чакам докрай. Той не беше дочакал Монката и отиваше сам. Йовков. Той беше ме съгледал, та се бе повъзпрял, да ме дочака. Влайков. Павел не дочака края на отпуската си, а замина. Елин Пелин. Не дочаках отговора му. 2. Прен. Доживявам. До какви старини доживях... Туй ли трябваше да дочакам. Йовков. дочаквам се, дочакам се страд.
|