долèпвам, -аш, несв.; долепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Плътно опирам до нещо; допирам. Долепила чело до хладното стъкло, / поглежда тя навън. Смирненски. Още повече долепи слушалката до ухото си. Хар. Русев. 2. Залепвам и това, което остава да се лепи; залепвам докрай. Оставаха ми да долепя още три картини. долепвам се, долепя се страд.
|