|
добѝване1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добивам1; доубиване.
добѝване2, мн. няма. ср. Отгл. същ. от добивам2 и от добивам се2. Амонякът се употребява и при добиването на изкуствен лед.
добѝване3, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добивам3 и от добивам се3; раждане. Той се викаше тогава Михаил Чонин, носейки името на майка си Чона, защото баща му бе умрял преди добиването му. Вазов.
|