добѝтък, мн. -ци, добѝтъка (сл. ч.), м. 1. Събир. Само ед. Четириноги домашни животни, използвани в селското стопанство (крави, волове, коне, овце). Около чифлика замучаха крави, зареваха телета — добитъкът се прибираше. Йовков. Едър добитък. Дребен добитък. Рогат добитък. Впрегатен добитък. 2. Отделна глава от тези животни; добиче. Тоя конник... дупчеше усилено коня си... Добитъкът беше едър и силен. Вазов. Ако добитъците знаеха да говорят, те щяха да бъдат като нас. Йовков.
|