дòблест, -ттà, мн. няма, ж. (рус.). Смело, мъжествено държане и открито, честно действане; самоотверженост, храброст, мъжество. Те (селяните) показваха в страданията си толкова твърдост и доблест, които заслужават най-високо удивление. Величков. И трудът от ропот сподавен / от проклятие, мъка, протест — / се обърна в дело на слава, / на геройство, доблест и чест. Хр. Радевски. Гражданска доблест.
|