добозàвам, -аш, несв.; добозàя, -àеш, мин. св. добозàх, св., прех. 1. Бозая това, което е останало да се бозае. Телето добоза всичкото мляко. 2. Бозая, колкото ми е необходимо; набозавам се. Тя бе свършила доенето и като изсипа млякото от гърнето в черното менче, отвърза телето да си добозае. Влайков.
|