добрè нареч. 1. Както трябва, хубаво, сполучливо, успешно, достатъчно, напълно. Противоп. лошо, зле. Момчетата ми добре си гледат работата. Йовков. Горите по-добре се виждат и скалите и сипеите по-ясно се очертават. Вазов. Две очи по-добре виждат от едно. Погов. Добре подготвен. Добре изпълнена задача. Нахраних се добре. 2. В сравнителна степен — а) За предпочитане. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Вапцаров. Иване, не е ли по-добре да идем горе, при брястовете? Елин Пелин. По-добре днес хляб и сол, отколкото утре печена кокошка. Погов. б) Вметнато. Залата или, по-добре, широкият пруст... беше вече осветен. Вазов. Реши се да направи това, което тя го съветваше или, по-добре, което му заповядваше. Влайков. 3. В съчет. с че — за одобрение на нещо направено. Добре, че ми се обади. Инак нямаше да те позная. Елин Пелин. 4. Като частица. За съгласие, одобрение, задоволство. Много настоява да ви види. — Добре, нека дойде — рече докторът. Елин Пелин. Ти имаш любима? — Обичай! Ти вярваш в живота? — Добре! Вапцаров. □ Добре дошъл (разг.) — поздрав при посрещане на гост. Витане! Витане! Добре дошъл бе, гостенино! Йовков. Добре е — правилно е, редно е. Не е добре да страдат няколко души за едного. Вазов. Добре намерил (заварил) (диал.) — отговор на поздрава „добре дошъл“. Не щеш ли, един ден дойде и той. — Добре дошъл! — Добре намерил! Чудомир. Добре дошло е (разг.) — за нещо най-удобно, най-полезно, най-навременно в даден миг. Сега е краят на месеца тия пари са ми добре дошли. Добре ми е, добре съм (разг.) — а) Приятно ми е. У вас като дойда, добре ми е. Има с кого да размениш дума. Йовков. Добре съм, аго, аз тука, / при стари баща и майка. П. Р. Славейков. б) Здрав съм. Напоследък дядо Недко не беше твърде добре. Той отслабна, залиня, боледуваше често. Йовков. Напоследък боледувах, но сега ми е добре. в) Имам добро материално положение. Димо се хвалеше, че са добре: поминъкът им не е лош. Вазов. Добре са ме наредили (разг., ирон.) — представен съм лошо, поставили са ме в неблагоприятно положение. Добре съм с някого (разг.) — намирам се в добри отношения с някого. Той гледа по-лесно да изкара службата, със всички да е добре. Вежинов. Намирам за добре (разг.) — смятам за правилно, за необходимо, за нужно. Каквото намери за добре, това да направи. Влайков. Нося се добре (разг.) — обличам се хубаво, спретнато, с вкус. Тръгвам (отивам) добре (на добре) (разг.) — започвам да се подобрявам, да се развивам успешно, благоприятно. Добре му тръгна занаятът. Добър бе приходът му. Влайков. След седмица-две, настанен в една болница, ротният отиваше на добре. Йовков.
|