добринà ж. 1. Само ед. Качество или проява на добър човек; доброта. Добрината и послушността е отпечатана и по техните добродушни лица и открити погледи. Влайков. Все си тъй добър към мене, Иванко, и няма край твоята добрина. В. Друмев. 2. Добро дело; благодеяние. Сираче остана без майка. Харизвам го. Няма ли някоя бездетна да стори добрина да го прибере? Елин Пелин. Малко ли добрини сме видели от него, най-сетне! Ал. Константинов. Правя добрини. 3. Сполука, щастие. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора. Йовков. 4. Само мн. Диал. Материални придобивки, блага. Българийо драга, мила, / земя пълна с добрини, / земя, що си ме кърмила, / моя поклон приеми. Вазов. Всички добрини на едно място не се събират. Погов. □ Имай добрината (остар.) — обръщение за учтива молба; бъди така любезен, услужлив. Приложеният тук превод имайте добрината да го напечатате като подлистник. Ал. Константинов.
|