добрòм нареч. Остар. Само в съчет. с добром — без принуда, по добър начин, с добро, с благост. Майка ѝ не взе да я хока и да ѝ се кара, ами полекичка, с кротост и с добром, захвана да я съди и поучава. Влайков. || Доброволно. Сетне им текнало на ума да отидат в чифлика при баща ти, та да го накарат „да подпише“, че им дава нивата с добром. Йовков.
|