добъ̀р, -брà, -брò, мн. -брѝ, прил. 1. Който проявява благост, отзивчивост, съчувствие към другите и върши нравствени дела; милостив, състрадателен, отзивчив, добродушен. Противоп. лош. Добри хора там ме приеха и сгряха. Вазов. Добрият Иван я утеши, както знаеше. Вазов. Добър човек. Добро сърце. || Изпълнен с благост; благ, мил. Тя беше на четиридесет и пет години... с добро изражение на лицето. Вазов. Веждите ѝ стояха високо извити над очите, погледът ѝ бистър, светъл и добър. Елин Пелин. Добра дума надалеч, лоша още по-далеч. Послов. Добра усмивка. Добър характер. 2. Който има ценни, положителни качества. Два ума от един по-добри. Погов. Добър стопанин. Добър ученик. Добър майстор. Добър учен. Добър артист. Добра памет. Добро зрение. Добро здраве. Добър слух. Добро обоняние. Добър вкус. Добро държане. Добра стока. Добро вино. 3. Близък, мил, скъп, почитан. Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога. Вазов. Добър приятел. Добър познат. 4. Който е полезен за другите. Добро дело. Добра постъпка. Добър съвет. || Благоприятен. Добри сведения. Добри отзиви. Добър случай. 5. Който носи материални блага; доходен, износен. Поминъкът ни е добър сега, селото зацъфтя. Вазов. Добра професия. Добър доход. Добра печалба. 6. Щастлив. Ние си дадохме клетва в лоши и добри дни да се не делим, в грижи и радости еднакво да се обичаме. Вазов. Добра мисъл е половина здраве. Послов. Добър живот. Добро бъдеще. Добър час. □ Бъди така (тъй) добър — обръщение за учтива молба; бъди така любезен, услужлив. Господин редакторе, бъдете тъй добри да поместите горното като подлистник във в. „Знаме“. Ал. Константинов. В най-добрия случай (разг.) — при най-благоприятните обстоятелства. Гледам с добро око някого (разг.) — отнасям се добре към някого. Тя виждаше, че хората не го гледаха с добро око. Дочуваше, че по кръчмите и кафенетата го ругаели и му се присмивали. Караславов. Добра воля (разг.) — искрено желание. При добра воля всичко може да се уреди. Доброто старо време (разг., понякога ирон.) — близкото минало. Под праха на годините е погребана за всякога пленителната поезия на доброто старо време. Йовков. Добро утро, дòбър ден, дòбър вечер — поздрав при среща сутрин, през деня и вечер. Добър (много добър) — оценка за успеха на учащ се, равна на четири (пет). Добър проводник (физ.) — проводник, по който лесно минава електричество или топлина. На добър час, добра сполука, добър път, на добър път, добра среща, добра стига (остар.) — приветствия с пожелание за щастие и успех при започването на работа, при изпращане и застигане на път. Изкарвам на добър край (разг.) — благополучно завършвам нещо започнато, предприето. Даде бог да се разберем и щото поведохме, на добър край го изкарахме до сега. Ст. Загорчинов. И таз добра (разг.) — израз за неприятна изненада, за неодобрение. Лош-добър (разг.) — какъвто и да е. Подпоручикът не е лош. Па и лош-добър, толкова ми чини. Влайков. Не ми е добра работата (разг.) — лошо ми е положението.
|