доверчѝв, -а, -о, прил. Който лесно се доверява, вярва на другите; лековерен. Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на онзи, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже. Елин Пелин. || Който изразява доверие, от който лъха доверие. Погледът му бе открит, ясен и доверчив. Влайков. Видях напети моми с открити, доверчиви очи. Йовков.
|