|
довзèмам1и довзѝмам1, -аш, несв.; довзèма, -еш, мин. св. довзèх, прич. мин. страд. довзèт, св., прех. Вземам и това, което е останало.
довзèмам2 и довзѝмам2, -аш, несв.; довзèма, -еш, мин. св. довзèх, прич. мин. страд. довзèт, св., прех. Обикн. поет. Възприемам чрез слуха си; дочувам, долавям. Отдалеч / тя стъпките неравни на мъжът си / довзе. П. П. Славейков. Кучетата вият и техният вой потъва в полето като човешки вопъл, плач на жени, вдовици и майки, довзели в нощта вест за синовете и мъжете си..., за гробовете на Голак. Л. Стоянов.
|