довѝрам, -аш, несв.; довря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. довря̀л, -а, -о, мн. доврèли, св., непрех. За нещо, което ври на огън — остава малко, за да се свари докрай; доувирам. И излизам вкъщи, та сядам до огъня, над който довира пресолът със свинската глава. Влайков.
|