довлѝчам, -аш, несв.; довлекà, довлечèш, мин. св. довля̀кох, прич. мин. страд. довлèчен, св., прех. 1. Докарвам до определено място с влачене; домъквам, дотътрям. Чичо Митуш... само с Аго, като се напъваха и пъшкаха, довлякоха камъка докрай стената. Йовков. || Разш. Пренебр. Довеждам. Отде ги доведе пък и Дейко? Оная неделя пак ги довлякоха двама — бъбреше булката. Вазов. 2. Прен. Причинявам, докарвам. Там преседях две недели, но уплаших се да не довлека беди на хората. Вазов. довличам се, довлека се страд.
|