довòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който изпитва радост, задоволство от нещо. Всеки виждаше, че Огнянов владее положението. И беше доволен. Вазов. Воловете, доволни от почивката, лежаха и си преживяха. Елин Пелин. И сам Йордан остана доволен от работата си. Йовков. || Който изразява доволство, радост. Погледна, но нито мускул не трепна на лицето му: то беше светло, весело, доволно. Смирненски. Доволен поглед. Доволен изглед.
|