довòлство, мн. няма, ср. 1. Чувство или състояние на задоволеност. По техните лица се четеше доволство от думите на Младен. Влайков. Има нещо хубаво и сладко в труда, това юнашко доволство, което познават само здравите, силни и работни хора. Йовков. 2. Изобилие от материални блага; богатство, охолство. Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни / и доволството блика навред. Смирненски.
|