довъ̀ршвам, -аш, несв.; довъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя, изкарвам и останалото, изработвам докрай; завършвам. Кака и мама също довършват своята работа — дожънват и последното кюше. Влайков. Довърших писмото. || Свършвам да приказвам. Ще поговорим за една работа. После! — довърши тя бързо и се обърна. Йовков. 2. Изчерпвам, изразходвам нещо докрай. Довършихме си въглищата. 3. Разг. Доубивам, доунищожавам. И той грабна сабята си от земята, за да го довърши. Но Светослав му заповяда да не го убива. Вазов. довършвам се, довърша се страд.
|