довя̀вам, -аш, несв.; довèя, -èеш, мин. св. довя̀х, прич. мин. св. деят. довя̀л, -а, -о, мн. довèли и довèял, прич. мин. страд. довя̀н, -а, -о, мн. довèни, довя̀т, -а, -о, мн. довèти и довèян, св., прех. Донасям, докарвам с веене. Ний вслушахме се; утринникът тихо / довяваше словата отдалеч. П. П. Славейков. Така се мина зимата и пролет довя отново топлият долняк. П. П. Славейков.
|