догàждам1, -аш, несв.; догàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Долавям, досещам се, подразбирам. Павел разбираше братята си, догаждаше страданията на баща си и се чувстваше чужд в къщата. Елин Пелин.
догàждам2. Само 3 л. ед. догàжда ми се несв.; догàди ми се, мин. св. догàди ми се, св., непрех. Започва да ми се гади; повръща ми се.
|