доганджѝя, -та, мн. -ѝи, м. (тур.). Истор. Лице, определено да доставя всяка година ловни соколи на султанския двор. || Лице, което се грижи за ловните соколи. От рамото му хвръкна соколът му и се устреми подир гургулицата. Доганджиите нададоха ловджийските си викове и препуснаха конете си. Йовков. || Само мн. Прен. Лица с привилегии поради това си занятие.
|