|
догàрям1, -яш, несв.; догòря, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. догоря̀л, -а, -о, мн. догорèли, св., непрех. Свършвам да горя, изгарям докрай; гасна. Бай Марчо... тананикаше тихичко и заспиваше преда да догорят главните на големия огън. А. Каралийчев. Слънцето потъваше зад горите на Развойна и насреща по сините зъбери на Балкана догаряха пурпурните огньове на вечерната заря. Йовков.
догàрям2, -яш, несв.; догоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изгарям и това, което е останало; изгарям всичко докрай. Догаряме дървата.
|