догдè и додè нареч. Разг. 1. При пряк въпрос — за означаване предела, границата на действието; докъде. Догде стигнахме? 2. Като съюз: а) При непряк въпрос — за означаване предел в пространството. Той искаше да се върне, да се увери сам, доде се простираше големината на злото. Вазов. б) За означаване предел във времето; докато, дорде. Потрепахме се, бе братко, доде извадим колелото. Йовков. Доде да стигна, жандарми и няколко затворници бяха го дигнали и бяха го турили да седне. Величков. Бий желязото, догде е горещо. Послов.
|