догòнвам, -аш, несв.; догоня̀, -иш, мин. св. -их, св., прех. Достигам, настигам някого или нещо с гонене. Талигата с раненото момче беше заминала за града и той трябваше да я догонва. Караславов. Пустинно мълчи небосводът дълбок, / и чут е вълна как вълната догонва. Дебелянов. В по-ниска октава сипкавият глас следеше първия, догонваше го, преплиташе се с него. Йовков. || Допълням пропуснато. Влакът ще догони закъснението. || Прен. Достигам, настигам някого в успех или постижения. догонвам се страд.
|