дожаля̀вам. Само 3 л. ед. дожаля̀ва ми несв.; дожалèе ми, мин. св. дожаля̀ ми, св., непрех. Започвам да изпитвам жал, става ми жално. Като гледах как се измъчва, горката, над тая непосилна работа, мен ми дожаляваше за нея. Влайков. Станка се спря, пое ръката на приятелката си и я погледна с такава скръб, че на Цвета дожаля. Елин Пелин.
|