дожъ̀нвам, -аш, несв.; дожъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дожъ̀нат, св., прех. Изжънвам и това, което е останало; изжънвам всичко докрай. Ето че кака и мама също довършват своята работа — дожънват и последното кюше. Влайков. Дожънаха си нивите. дожънвам се, дожъна се страд.
|