доизбеля̀вам, -аш, несв.; доизбелèя, -èеш, мин. св. доизбеля̀х, прич. мин. св. деят. доизбеля̀л, -а, -о, мн. доизбелèли, св., непрех. Рядко. Избелявам още, докато загубя напълно цвета си. На това силно слънце роклята ми ще доизбелее.