доизлѝвам, -аш, несв.; доизлèя, -èеш, мин. св. доизля̀х, прич. мин. св. деят. доизля̀л, -а, -о, мн. доизлèли, прич. мин. страд. доизля̀т, -а, -о, мн. доизлèти, св., прех. Изливам и това, което е останало да се излива; изливам всичко докрай. доизливам се, доизлея се страд. Дълго време траеха тия рискувани препусканици из улиците и около кръчмите, където се изпиваше много вино и, по стар юнашки обичай, чашите се доизливаха върху главите на конете. Йовков.
|