доизя̀ждам, -аш, несв.; доизя̀м, доизя̀деш, мин. св. доизя̀дох, прич. мин. св. деят. доизя̀л, св., прех. Изяждам и това, което е останало да се яде; изяждам всичко докрай. Надяваше се нощес глутницата да се върне, за да доизяде кошутата. Ем. Станев. доизяждам се, доизям се страд.
|