доказàтелство, мн. -а, ср. Довод, факт или предмет, с който се доказва нещо. Неоспоримо доказателство. || Науч. Система от умозаключения, с които се установява верността на някакво положение. Теоремата има няколко доказателства. □ Веществени доказателства (юрид.) — вещи и предмети, с които се доказва, че е извършено някакво деяние
|