докàрвам, -аш, несв.; докàрам, -аш, св., прех. 1. Карам някого или нещо до мястото, където се намирам, или до мястото, където е или ще бъде известно лице. Той прати да му докарат коня. Елин Пелин. Заловили турски пленници и скоро щели да ги докарат. Йовков. Приготвиха се и се качиха на колата, която Червенаков беше докарал. Йовков. Вчера ни докараха един тон въглища. 2. Прен. Карам някого или нещо да дойде до известен резултат или състояние; довеждам. Машината ще докара големи промени в земеделието. Йовков. Друг път разговорът между сина и стареца ставаше no-жив и ги докарваше до спречкване. Вазов. Пропастта, която зееше под краката им, ги докарваше до ужас. Вазов. Докарвам някого до отчаяние. Докарвам започнатото дело докрай. Докарвам някому беля на главата. || Карам да се появи, да се създаде нещо; пораждам, причинявам. Имаше и други причини..., които докарваха и прекратяваха сами това периодично зло. Йовков. Тоя вятър ще докара дъжд. 3. Разг. Добре, успешно извършвам, направям, изпълнявам нещо; улучвам. Не е тъй, чакай, не е тъй! — викаше Бунала... Гайдарджията най-после докара песента. Йовков. Бояджията не можа да докара цвета, който исках. Докарвам дреха. докарвам се, докарам се страд. Лодката беше докарана в залива до поста. Йовков. Дървата трябва да се докарат още днес. □ Докарвам вълка в кошарата (разг.) — сам по невнимание или по небрежност причинявам голямо зло, беда. Докарвам някого до просешка тояга (разг.) — напълно разорявам някого. Докарвам си (разг.) — печеля, припечелвам. Докъде я докарах (разг.) — по своя вина изпаднах в лошо положение. Е, видя ли, Митя, докъде я докарахме? Загиваме. Стаматов. Закъсняхме, Рангеле, закъсняхме... Ето д къде я докарахме. Кр. Григоров.
|